Рецензия на Baby Reindeer — обезпокоителната драма на Netflix за преследвач затруднява гледането

Предвид заглавието и обстоятелството, че е основано от някогашен стендъп комедиант, ще ви бъде простено да си помислите, че Baby Reindeer на Netflix може да е лек - сърдечен ситком. В интерес на истината, надали ще попаднете на по-суров, по-смущаващ сериал тази година.

Написана от и с присъединяване на Ричард Гад, драмата в седем елементи е основана на моноспектакъла на шотландеца, въодушевен от смущаващо тестване в действителния живот. Тук Гад играе ролята на измислена версия на себе си в средата на двадесетте: комедиант на име Дони, чийто живот се прекатурва, когато се приближава до изгубена душа, която седи сама в кръчмата, където работи.

Тя е Марта (Джесика). Gunning, превъзходно), душевен нестабилна, само че енергична жена на четиридесет и няколко, която се вкопчва в първия човек, който й предложи малко внимание. След като Дони я почерпи с пиво и чат — в който тя твърди, че е сполучлив юрист — тя стартира да идва в бара всеки ден, като с всяко посещаване става все по-непостоянна и несъответствуваща.

Младият мъж в началото забавлява я, само че видимо почтеното въодушевление взема злокобен поврат, когато тя стартира да му изпраща хиляди тревожни, заблуждаващи имейли и да се появява на концертите му и у дома. В последна сметка Дони открива, че Марта е регистриран преследвач с история на малтретиране и принуждение. И все пак минават месеци, преди той да предприеме някакви решителни дейности, с цел да я спре.

Защо? Това е въпросът, който Дони (и Гад) продължава да задава през целия саморазпитващ роман. Той признава, че бездействието му е обвързвано по-малко със съчувствие, в сравнение с с утвърждаващото чувство да бъде видян (за разлика от самата Марта). По-късно той изяснява по какъв начин една контузия в близкото му минало – безпощадно изобразена в четвъртия епизод – го е предиздвикала да се почувства развален и уязвим към всичко, което може да подхрани вътрешния му позор. „ Имаше нещо толкоз извънредно, само че вълнуващо в това да направя нещо, което щеше да опустоши живота ми още повече “, отбелязва той мъчително.

Между безмилостния тормоз на Марта и повтарящите се модели на самосаботаж на Дони, Baby Reindeer прави за мъчно, изтощително гледане макар някои моменти на тъмен, мъртъв комизъм и несъмнено осъществяване. Но в случай че стане уморително за гледане, можем единствено да си представим какъв брой изтощително би трябвало да е било да го преживеем - освен един път, само че още веднъж пред камера. При преразглеждането на това извънредно прекарване и разголването на измъчения си разум, Гад би трябвало да бъде окуражителен както за отличната поредност, по този начин и за смелостта си.

★★★★☆

В Netflix в този момент